The Flâneur and the Light Traps Nina Kovacheva and Valentin Stefanov / curator Galina Lardeva

nina&valentin_1
nina&valentin_2
nina&valentin_3
nina&valentin_4
nina&valentin_5
nina&valentin_6
nina&valentin_7
nina&valentin_8
nina&valentin_9
nina&valentin_10
nina&valentin_11
nina&valentin_12
nina&valentin_13
nina&valentin_14
nina&valentin_15
nina&valentin_17
nina&valentin_18
nina&valentin_19
nina&valentin_20
nina&valentin_21
nina&valentin_22
nina&valentin_23
nina&valentin_24
nina&valentin_25
nina&valentin_26
nina&valentin_27
nina&valentin_28
nina&valentin_29
nina&valentin_30
nina&valentin_31
nina&valentin_32
nina&valentin_33
nina&valentin_34
nina&valentin_35
nina&valentin_36
nina&valentin_37
nina&valentin_38
nina&valentin_39

The Flâneur and the Light Traps
Nina Kovacheva and Valentin Stefanov / curator Galina Lardeva

Phases of Accumulation and Extraction in a Limited Space
Nina Kovacheva & Valentin Stefanov

The video installation Phases of Accumulation and Extraction in a Limited Space, explores the cyclical relations between the space, the matter and the body. What do the viewers see? Four hands, working the most organic matter of all – the soil. Four hands, which with endlessly repeating movements fill and extract the space, limited by the windows (physical space, defined by the video installation). What is hidden behind the windows, what do the windows show from the building, from
its habitants, from their activities? Do the hands live inside it? Are they there only to accentuate the building, or to call for an act of identification by the viewers? The questions remain unanswered until we stop, until we spent some time with the moving images, an art, which exceeds the boundaries of the museum or the gallery, an art, which addresses the accidental passer-by, the internal world, the city.

Фази на натрупване и отнемане в ограничено пространство
Нина Ковачева & Валентин Стефанов

Видеоинсталацията “Фази на натрупване и отнемане в ограничено пространство” изследва цикличните взаимоотношения между пространството, материята и тялото. Какво виждат минувачите? Четири ръце, които манипулират най-органичния материaл – почвата. Четири ръце, които с безкрайно повтарящи се движения пълнят и отнемат пространствoто, ограденo от прозорците (физическo пространствo, коeто се дефинира от самата видеоинсталация). Kакво се крие зад прозорците, каквo прозорците представляват от сградата, от нейните жители и техните дейности? Дали тези ръце живеят вътре? Дали са там само за да сложат акцент върху съответната сграда, или да призовават за акт на идентификация от страна на минувачите? Въпросите остават отворени, докато не спрeм, не посветим известно време на движещите се образи, изкуство, което надхвърля границите на музея или галерията, изкуство, което се обръща към случайния минувач, към външния свят, към града.

Coffe&Gallery Cu29